От 5 юли започваме нови курсове по латино и стандартни танци за начинаещи.  Курсът ще се състои от осем тренировки месечно. Ще научите въвеждащите движения и фигури в десетте танца -латиноамерикански: самба, ча-ча-ча, румба, джайв, пасо добле, и стандартни: английски валс, виенски валс, танго, куикстеп и фокстрот.

Уроците ще са с продължителност час и половина и се провеждат всеки вторник и четвъртък от 18:45 до 20:15 ч. в залата ни на ул. „Хан Аспарух“ 61 (карта). Цената за всеки месец е 80 лв.

Записването се извършва при заплащане на цялата сума за курса преди началото на всеки месец. Местата са ограничени – до 6 двойки.

В очакване на горещо лято и горещи танци,

Ет Мачибо

Ако искате да се свържете с нас, можете да го направите, като се обадите на следните телефони: 0898 817 281 (Петър) и 0899 102 513 (Мария), пишете ни на etmachibo[at]etmachibo.com или използвате контактната форма на сайта:

Съществуват два основни вида самба, които доста се различават един от друг. От една страна това е съвременната самба, която е част от балните танци. От друга страна е традиционната самба, която се танцува в Бразилия.

Самбата, част от балните танци, има корени в Бразилия от началото на 20 век. Много стъпки могат да бъдат проследени до танца максиксе, който се е танцувал през 20-те години на 20 век. Книга, публикувана във Франция през 1928 г. описва как се танцува самба.

Съвременната самба може да се танцува в няколко стила музика, включително оригиналната самба (музика). Възможно е самба да се танцува също на фламенко, бърза ча-ча-ча и някои други южноамерикански ритми.

Научи се да танцуваш самба! Запиши се на курсовете в Ет Мачибо! Повече информация – тук!

Първо, румба означава кубинско музикално събитие в африкански стил, свързано с жанра румба в музиката на афро-кубинците. Съществуват няколко стила на този вид румба. Най-популярният от тях е гуагуанко.

На второ място, румбата е един от балните танци, който се танцува като част от т.нар. „соушъл денс“ и международни състезания по спортни танци. Румбата е най-бавният от петте латино танца, с които се провеждат международни състезания. Останалите са пасо добле, самба, ча-ча-ча и джайв.

Румбата в балните танци също се е танцувала като стил и в куба на ритъм, който кубинците наричат болеро-сон. Музикалният стил на румбата, използван при международни състезания, е резултат от изследвания на този вид тази в Куба в периода преди революцията.

Научи се да танцуваш румба! Запиши се на курсовете в Ет Мачибо! Повече информация – тук!

Съвременният стил на танцуване на ча-ча-ча е резултат от изследванията на учителя по танци Мосю Пиер (Пиер Зурхер-Маргол), който имал за партньорка в танците Дорис Лавел. Пиер, който живеел в Лондон, посетил Куба през 1952 г., за да разбере на каква музика и как танцуват кубинците през този период. Той забелязал, че този нов танц има разделено четвърто време и за да започне танца, танцьорът трябва да стартира на второто време, а не на първото. След като се завърнал в Англия, Мосю Пиер създал танца, който сега познаваме като ча-ча-ча.

Ча-ча-ча може да се танцува на автентична кубинска музика, латино поп или латино рок. Музиката, която се използва за международните състезания по бални латино танци е енергична и с ясен ритъм. Кубинската ча-ча-ча обаче е по-чувствена и може да включва сложни полиритми.

Научи се да танцуваш ча-ча-ча! Запиши се на курсовете в Ет Мачибо! Повече информация – тук!

Типът музика пасо добле обикновено се изпълнява по време на борби с бикове, когато бикоборецът излиза на входа на арената (пасео) или когато прави т.нар. фаена – последни стъпки преди да убие бика.

Пасо Добле или пасодобле е жив танц със стъпки, подобни на марш. Той произхожда от Южна Франция, но е оформен около звука, драмата и движенията на бикоборството в Испания.

Известни бикоборци са били почетени с мелодии в пасодоблето, наречени на тях. Други мелодии в пасодоблето са вдъхновени от патриотични мотиви или местни герои.

Научи се да танцуваш пасо добле! Запиши се на курсовете в Ет Мачибо! Повече информация – тук!

Джайвът е един от петте латино танци, които се използват при международни състезания. На състезания той се танцува при 44 такта в минута, въпреки се при определени случаи темпото може да бъде намалено до 32 или 40 такта в минута.

Много от основните характеристики на джайва са сходни с тези на т.нар. ийст коуст суинг. Голямата разлика между тях е синкопираният ритъм на тройните стъпки (шасе).

Американски войници пренесли през 40-те години на 20 век танци като линди хоп и джитербъг в Европа, където те бързо се разпространили сред младите хора. В същото време в САЩ терминът суинг скоро станал широко използван като описание на тази вид танци. Във Великобритания пък възникнали вариации в техниката, които довели до стилове като буги-уги и суинг буги. Постепенно джайв се утвърдил като общ термин за този вид танци.

Научи се да танцуваш джайв! Запиши се на курсовете в Ет Мачибо! Повече информация – тук!

Болеро е име на латино музика в бавно темпо. Терминът се използва за обозначаване както на музика, така и на танц. Има испански и кубински форми, които имат отделен произход. Във всичките си форми болерото е популярно вече над един век.

В Испания болерото е танц в 3/4, който се е зародил в края на 18 век и е комбинация от контраданза и севилана. Танцьорът Себастиано Карезо се смята за човека, създал самия танц през 1780 г. Болеро може да се танцува както от соло изпълнител, така и от двойка.

Болерото е в умерено бавно темпо и се изпълнява на музика в акомпанимент на кастанети и китари.

Болерото е може би първият кубински музикален и вокален стил, който печели международно признание. Той се изпълнява в 2/4 ритъм.

Някои твърдят, че меренгето произлиза от т.нар. стъпка „paso de la empalizada“. Съществуват дори легенди за накуцващ герой от война, който трябвало да стъпва по този начин по време на танца заради рани, а останалите последвали движенията му.

Въпреки че темпото на музиката може да бъде много бързо, горната част на тялото се държи с величествен маниер и въртенето е бавно. Обикновено са необходими четири удара/стъпки за пълно обръщане.

Стилът меренге е популярен и в киното, например той е широко използван в комедията с холивудския актьор Стив Мартин „My Blue Heaven“.

В основата на мамбо музиката е т.нар. данзон, а сериозно влияние върху нея имат джаз музиканти, които са канени от италиано-американските гангстери, контролирали Хавана по това време, за да забавляват техните американски клиенти.

В края на 40-те години на 20 век Перез Прадо създава танца към мамбо музиката и става първият човек, който започва да рекламира и продава музиката си като „мамбо“. След Хавана Прадо се мести в Мексико, където музиката и танцът бързо се възприемат.

Оригиналният мамбо танц се характеризира със свобода и сложни движения на краката.

Оригиналната форма на танца и музиката мамбо съществуват и се практикуват в Куба и дори се преподават в танцови студиа в Мексико Сити.

Салсата обикновено е танц за двойки, въпреки че има и соло форми, танцуване в линия (суелта) и руеда де казино, където групи двойки си разменят партньорите в кръг. При салсата може както да се импровизира, така и да се изпълняват движения в хореография.

Салсата е популярна в цяла Латинска Америка, а също и е САЩ, Япония, Португалия, Франция, Източна Европа и Италия.

Самото име салса е испанската дума за сос, която в сред испаноговорящите в Америка се използва и за обозначаване на пикантна подправка.